Перник, Община Перник, перничани, Pernik

Директорът на Регионалния исторически музей Симеон Мильов: Хората с увреждания ще могат да посещават музея ни, след около една седмица, когато рампите за достъп на трудноподвижни хора ще са готови

10:26 Симеон Мильов, директор на регионалния исторически музей в гр. Перник.
Телевизия “Кракра”, предаването “Новини плюс” от 27.11.2007г.
Водещ: Музеят разработи проект за хора с увреждания, относно достъп до културни институции. Разкажете по-подробно какво представлява той?
Симеон Мильов: Проектът е съвместно със социалното министерство и включва направата на рампи за достъп на хората с увреждания – те са готови, разширяване на тоалетните и т.н. С една дума, хората с увреждания могат да посещават Регионалния исторически музей, след около една седмица, когато всичко ще бъде завършено. Надявам се, че ще ознаменуваме това откриване и завършването на този проект с една изложба на рисунки на деца с увреждания и очакваме да ни посетят много гости. И хората с увреждания, които имат потребност, а никога не са идвали да разберат, че могат да го направят. Мисля, че това е един от първите проекти в Перник и за такъв равен достъп на хора с увреждания и се надявам, че провеждането на една кръгла маса за реализирането на други такива проекти в културните институти, ще им предостави една такава възможност. Всички приеха идеята да се работи в тази насока, защото наистина тези хора имат нужда да погледнем на тях с друго око и да им дадем възможност да се включат по-активно в културният живот на града и на общината.
Водещ: Това е един от първите културни проекти в Перник. Как стои обаче положението в страната – в другите градове има отдавна разработени такива проекти?
Симеон Мильов: Да, аз мога да ви кажа за Стара Загора. Там има един проект за цялата градска среда, която е пригодена за хора с увреждания. И още един проект, който реализира окръжна им библиотека: културно-информационен център точно за хора с увреждания. Аз се надявам, че следващият проект, който ще направим за тези хора в музея е помещение, където те ще могат да дойдат, да четат, да вземат част от книгите, които ги интересуват, да имат специално място за това. Тази идея трябва да реализираме следващата година.
Водещ: Преди време имаше организирани посещения на ученически групи в музея. Според вас днешните хора как могат да бъдат привлечени, какво ви се иска да направите в тази насока?
Симеон Мильов: Много неща ми се иска да направим с колегите. Трябва да ви кажа, че независимо от това, че експозицията на музея е от 30 години, онова, което човек може да види зад витрините, са неща, които си струва да види всяко следващо поколение. Все си мислех, че тази експозиция отдавна се е изхабила, но зная, че една голяма част от младите въобще не са идвали. А снощи разбрах, че един мой приятел, който е на доста почтена възраст никога не е стъпвал в Регионалният исторически музей. А има какво да се види. Така, че посещенията ще трябва да се възобновят. Колегите историци, учителите, могат съвсем спокойно да довеждат децата в музея, за да видят неща, които на друго място няма къде да видят. Иска ми се в две от залите, които са на втория етаж да направим и една нова експозиция на светите места в пернишка област. Тя ще включва времето на Възраждането, защото голяма част от църквите са изградени тогава, но когато приготвим експозиционния план, ще знам повече какво ще включва и тогава ще бъде още по-интересно за хората, които посещават музея. Искам и да оформим горното фоайе, за да направим още една зала за изложби, освен тази, която сега имаме. Надявам се, че на 17 декември изложбата с плакатите от предизборната надпревара 2007 година ще представи един период, когато се случиха много неща в една предизборна агитация. Изложбата е наречена „Пъстро“, защото хората са много различни, посланията са много пъстри,обещанията също. И ми се иска да ги снимаме всичките тези неща и след четири години да попитаме: какво се случи след тези четири години, след обещанията и т. н.
Водещ: Това е една наистина чудесна идея. Експерти от регионалния музей ще посетят в скоро време Сардиния. В каква връзка?
Симеон Маньов: В отговор на едно гостуване на заместник-президента на провинция Молоро от остров Сардиния Пепино Баси и хората, които бяха с него. Това беше посредникът по културата на село Орозей. Отиваме там, за да участваме в празниците на техните маскирани персонажи. Второто е да участваме в представянето на книгата на проф. Димитрина Джонова-Митова, която е за културата нураги в Сардиния. Тя обхваща т.нар. храмове-кладенци. И такъв кладенец има в с. Гърло, Брезнишка община. Така, че книгата е много любопитна. Заедно с нас ще бъдат и космическите гласове на България, а от Батановци ще има пет наши сурвакари, за да вземем участие на тези празници, които те организират на 1ви и 2ри декември. Подготвили сме едно Писмо с намерение да осъществим контакти по линия на усвояване на европейските фондове. Хората от Сардиния ги усвояват вече 20 години. Те имат ноу хауто за това какво може да бъде направено като културен продукт от всичко това, което имаме като богатство и да можем да го предложим на всички, които искат да дойдат и на специалистите, които се интересуват от този културен продукт – сурвакарите, сурвакарските игри и маски, майсторите на маски. А също и да експонираме храма-кладенец в с. Гърло, да разменим делегации, да се информираме за това какво се случва с техните сакрални кладенци. Те желаят да осъществят едно побратимяване между Батановци и с.Орозей. А селото е от 6 500 души. Надяваме се да изградим места за посещение във всички селища на пернишка област, където сурвакарските маски ще бъдат показани на място. И това да се превърне в атракция, което от своя страна означава нови работни места, хора, които ще посрещат гости, ще развиват туризъм. Питам, след като имате сурвакари, имате ли например ястие, което се казва „Сурвакари“ или нещо подобно. Защото вече 20 години цяла Сардиния, цяла Италия отиват да видят само в едно село тези традиции. А тук имаме над 40 села, които поддържат тези традиции. И в тези села ние можем да им покажем какво се случва и да ги нагостим с местни храни, които носят тези имена, да направим ракия, която да е сурвакарска и много други неща. Трябва да се научим да печелим от нещата, които имаме. За това отиваме в Сардиния – да участваме в тези празници и да им занеса това Писмо за намерения, които искаме да реализираме с едни бъдещи проекти с тях.

Рейтинг на новината: 2%

Случайни статии

Напишете вашето мнение

Page Rank Check