Археоложката към Регионалния исторически музей в Перник Василка Паунова е ръководител на групата от ученици, които ще търсят заровени богатства в покрайнините на крепостта Кракра. Разкопките ще продължат няколко седмици и са съсредоточени в слабо изследвания до момента район на “Зарина нива”, където се очаква да бъдат намерени гробове на древните обитатели на пернишката крепост.
Разкажете ни за проектите, свързани с крепостта “Кракра”, какво предвиждате да бъде направено, така че историческата местност да бъде привлекателна за туристи и да бъде съхранена като ценност?
- Единият проект цели възстановяване на част от кулите бастиони и портата на крепостта. Вторият проект е за християнска ранна църква от 5-6 век, унищожена при едно от нападенията на славяни и прабългари в 580 г. Предвижда се възстановката на три кули и при вратната порта от север. Предвижда се стените да бъдат издигнати между 11 и 14 метра включително със зъберите. На този етап на първична консервация, която е станала 80-те години, крепостните кули са с височина 4 метра. Но аз съм противник на този проект, защото се безпокоя да не стане една гротеска и просто да има зидане на камъни, които не са съобразени със старата техника. Консервацията и реставрацията на градовете изисква те да бъдат възстановени така, както са изглеждали в древността със същия строителен материал. Не ми се иска да изглеждат като в Плиска зидовете, в които има зидане с цимент, тухли и камъни, които на втората година се разпадат. Трябва да се прилагат принципите, които са се прилагали 80-те години и всичко да изглежда в автентичния си вид, за да ни приемат в Европа сериозно и туристите. Защото Царевец е един заклеймен обект на абсолютно измислени твърдини, които изглеждат атрактивно отдалече, но няма нищо истинско в тях в този вид, в който са. Ще се радвам крепостта да е чисто място, да има умерена възстановка в старите традиции на градеж., да има хубави места за отдих, извън крепоста, непосредствено до нея, да има заведения..
Кой решава каква да бъде възстановката?
- От тук нататък трябва да се съобразяват да се търсят доайените в археологията и в националния институт за паметници на културата. Този институт отговаря за качествената изработка, препоръки и одобряване на проекти. Не трябва да бъдат допускани определени фирми, които не са упълномощени да се занимават с точно такъв тип градежи. Трябват консултанти, които имат представа как се прави най-съвременната консервация и реставрация, дори с виртуални възстановки, които пък грабват младите и дават възможност обекта да изглежда наистина атрактивно без непременно да има бетон или само цимент, както се случва на много места.
Какво очаквате да намерите в “Зарина нива”?
- Продължаваме проучването на този некропол, много се надявам да има находки в могилите, запазени саоражения и да уточним малко известните периоди, в които е използван терена, 2-ри век пр. Хр., 4-ти сл. Хр. и 5-6 век. Много е интересна връзката между тези два периода, защото ще ни дадат много данни за населението, как се променя, какви пришълци е имало от други места и т.н. По изкривяването на костите, деформацията, може да се разбере дали това е воин, който е носил тежко снаряжение от 30 кг., което е било нормално за един войник. Очаквам да не е празна годината откъм находки.
Това ли са последните разкопки на Крепостта?
- Не, крепостта може да бъде разкопавана поне още 100 години. До самата крепост е проучен много добре периода от 9-ти до 12-ти век. Но отдолу има неща до седмото хилядолетие преди Христа, които са още в земните пластове и не са проучени. Тепърва ще има изненади от тракийския център, който е бил тук от 4-ти век пр. Хр. и за праисторията. Това са изключително важни периоди, защото това беше първото място, където е намерена крепост с кирпичени стени. Но не защото са бедни хората, а защото така се изграждат древногръцките градове. Това е елинистическия принцип на градеж и крепостта е имала шанс да е много близо до съвременния град и да не е пострадала от инфраструктурата на съвременния град. Чудесно място за разкопки, защото културните пластове дават по-запазени неща .
Каква е историята на местността Кракра, какво сте открили и какво възнамерявате да откриете?
- В подножието на крепостта има страхотни старини, които тепърва ще бъдат доразкривани, качвайки се на алеята трябва да стигнем до крайните периоди на обитаването на хълма, тоест до 12 век. Тук имаме история от 7 000 години а от петото хилядолетие преди Христа. Има две неолитни селища много богати с невероятно красиви съдове и идоли. По-късно през бронзовата и ранно-желязната епоха мястото не е укрепено и е необитавано. През 4 век преди Христа се изгражда град по подобие на старогръцките градове. Смята се, че е стражева крепост, която охранява границите на тракийската държава. По-късно през Римския период има невероятно ценни находки, много качествени - такива, каквито ги няма в България. Става въпрос за една камея с богиня Атина, която е изключително скъпа., както и въоръжение. Също така са открити и част от почетните знаци на римските легионери. В 9 ти век крепостта влиза в границите на българската държава. Кракра за съжаление е последния владетел на българска територия - идват членове от семейството на византийския император. Малко е тъжно да го кажа, но всички църкви, които виждаме в момента са от времето на византийския период на обитаването на крепостта. По времето на Кракра със сигурност няма църква. Последният етап от използването на крепостта е 13-14 век, когато мястото е некропол на населението. Открити са около 170 гроба от края на 12,13 и 14 век.
Ровят ли иманяри в крепостта?
- В последните години не съм видяла иманярски копки, но пък за това атакуват некрополите около крепостта и могилите. Дори “Зарина нива” има няколко пресни изкопа. От миналата година, откакто излязоха находките в местността Кулата - могилата, в която е открит погребан владетел със снаряжение и неговия кон - те са ударили “Зарина нива”.
Константин Иречек, когато минавал през този район описал много могили, но те са погълнати от открития рудник. Обещавам, ако има финансиране, да има гробници в района и местността да стане наистина един атрактивен център.
Идват ли хора на крепостта Кракра?
- Често се качвам на крепостта. Въпреки, че на този етап мястото беше обрасло с висока трева, всяка събота и неделя аз съм виждала между 50 и 100 човека. Непрекъснато идват майки с деца.

Рейтинг на новината: 17%

Още статии

• Учениците Филип Начков Божков и Тодор Денков Николов от СОУ „Св. Климент Охридски” са най-добрите археолози от експедиция Кракра 2008
• Директорът на РИМ Перник Симеон Мильов: Ще позволим частична възстановка на крепостта Кракра, в края на септември ще се разбере дали проекта за 1 080 000 евро е одобрен
• Съперник: Археологическа младежка Експедиция започва днес
• Пернишки ученици ще вземат участие в тазгодишните летни археологически семинари “Съхрани българското”
• Общ гроб на тракийски вожд и неговия кон са открили археолози в могила до рудник в Перник

Vasilka Paunova, arkheolog km RIM Pernik: Strakh me e Krepostta Krakra da ne se prevrne v izkustvena atrakciya

Arkheolozhkata km Regionalniya istoricheski muzejj v Pernik Vasilka Paunova e rkovoditel na grupata ot uchenici, koito shhe trsyat zaroveni bogatstva v pokrajjninite na krepostta Krakra. Razkopkite shhe prodlzhat nyakolko sedmici i sa ssredotocheni v slabo izsledvaniya do momenta rajjon na "Zarina niva", kdeto se ochakva da bdat namereni grobove na drevnite obitateli na pernishkata krepost.
Razkazhete ni za proektite, svrzani s krepostta "Krakra", kakvo predvizhdate da bde napraveno, taka che istoricheskata mestnost da bde privlekatelna za turisti i da bde skhranena kato cennost?
- Ediniyat proekt celi vzstanovyavane na chast ot kulite bastioni i portata na krepostta. Vtoriyat proekt e za khristiyanska ranna crkva ot 5-6 vek, unishhozhena pri edno ot napadeniyata na slavyani i prablgari v 580 g. Predvizhda se vzstanovkata na tri kuli i pri vratnata porta ot sever. Predvizhda se stenite da bdat izdignati mezhdu 11 i 14 metra vklyuchitelno ss zberite. Na tozi etap na prvichna konservaciya, koyato e stanala 80-te godini, krepostnite kuli sa s visochina 4 metra. No az sm protivnik na tozi proekt, zashhoto se bezpokoya da ne stane edna groteska i prosto da ima zidane na kamni, koito ne sa sobrazeni ss starata tekhnika. Konservaciyata i restavraciyata na gradovete iziskva te da bdat vzstanoveni taka, kakto sa izglezhdali v drevnostta ss sshhiya stroitelen material. Ne mi se iska da izglezhdat kato v Pliska zidovete, v koito ima zidane s ciment, tukhli i kamni, koito na vtorata godina se razpadat. Tryabva da se prilagat principite, koito sa se prilagali 80-te godini i vsichko da izglezhda v avtentichniya si vid, za da ni priemat v Evropa seriozno i turistite. Zashhoto Carevec e edin zaklejjmen obekt na absolyutno izmisleni tvrdini, koito izglezhdat atraktivno otdaleche, no nyama nishho istinsko v tyakh v tozi vid, v kojjto sa. SHHe se radvam krepostta da e chisto myasto, da ima umerena vzstanovka v starite tradicii na gradezh., da ima khubavi mesta za otdikh, izvn kreposta, neposredstveno do neya, da ima zavedeniya..
Kojj reshava kakva da bde vzstanovkata?
- Ot tuk natatk tryabva da se sobrazyavat da se trsyat doajjenite v arkheologiyata i v nacionalniya institut za pametnici na kulturata. Tozi institut otgovarya za kachestvenata izrabotka, preporki i odobryavane na proekti. Ne tryabva da bdat dopuskani opredeleni firmi, koito ne sa uplnomoshheni da se zanimavat s tochno takv tip gradezhi. Tryabvat konsultanti, koito imat predstava kak se pravi najj-svremennata konservaciya i restavraciya, dori s virtualni vzstanovki, koito pk grabvat mladite i davat vzmozhnost obekta da izglezhda naistina atraktivno bez nepremenno da ima beton ili samo ciment, kakto se sluchva na mnogo mesta.
Kakvo ochakvate da namerite v "Zarina niva"?
- Prodlzhavame prouchvaneto na tozi nekropol, mnogo se nadyavam da ima nakhodki v mogilite, zapazeni saorazheniya i da utochnim malko izvestnite periodi, v koito e izpolzvan terena, 2-ri vek pr. KHr., 4-ti sl. KHr. i 5-6 vek. Mnogo e interesna vrzkata mezhdu tezi dva perioda, zashhoto shhe ni dadat mnogo danni za naselenieto, kak se promenya, kakvi prishlci e imalo ot drugi mesta i t.n. Po izkrivyavaneto na kostite, deformaciyata, mozhe da se razbere dali tova e voin, kojjto e nosil tezhko snaryazhenie ot 30 kg., koeto e bilo normalno za edin vojjnik. Ochakvam da ne e prazna godinata otkm nakhodki.
Tova li sa poslednite razkopki na Krepostta?
- Ne, krepostta mozhe da bde razkopavana pone oshhe 100 godini. Do samata krepost e prouchen mnogo dobre perioda ot 9-ti do 12-ti vek. No otdolu ima neshha do sedmoto khilyadoletie predi KHrista, koito sa oshhe v zemnite plastove i ne sa proucheni. Teprva shhe ima iznenadi ot trakijjskiya centr, kojjto e bil tuk ot 4-ti vek pr. KHr. i za praistoriyata. Tova sa izklyuchitelno vazhni periodi, zashhoto tova beshe prvoto myasto, kdeto e namerena krepost s kirpicheni steni. No ne zashhoto sa bedni khorata, a zashhoto taka se izgrazhdat drevnogrckite gradove. Tova e elinisticheskiya princip na gradezh i krepostta e imala shans da e mnogo blizo do svremenniya grad i da ne e postradala ot infrastrukturata na svremenniya grad. CHudesno myasto za razkopki, zashhoto kulturnite plastove davat po-zapazeni neshha .
Kakva e istoriyata na mestnostta Krakra, kakvo ste otkrili i kakvo vznameryavate da otkriete?
- V podnozhieto na krepostta ima strakhotni starini, koito teprva shhe bdat dorazkrivani, kachvajjki se na aleyata tryabva da stignem do krajjnite periodi na obitavaneto na khlma, toest do 12 vek. Tuk imame istoriya ot 7 000 godini a ot petoto khilyadoletie predi KHrista. Ima dve neolitni selishha mnogo bogati s neveroyatno krasivi sdove i idoli. Po-ksno prez bronzovata i ranno-zhelyaznata epokha myastoto ne e ukrepeno i e neobitavano. Prez 4 vek predi KHrista se izgrazhda grad po podobie na starogrckite gradove. Smyata se, che e strazheva krepost, koyato okhranyava granicite na trakijjskata drzhava. Po-ksno prez Rimskiya period ima neveroyatno cenni nakhodki, mnogo kachestveni - takiva, kakvito gi nyama v Blgariya. Stava vpros za edna kameya s boginya Atina, koyato e izklyuchitelno skpa., kakto i vorzhenie. Sshho taka sa otkriti i chast ot pochetnite znaci na rimskite legioneri. V 9 ti vek krepostta vliza v granicite na blgarskata drzhava. Krakra za szhalenie e posledniya vladetel na blgarska teritoriya - idvat chlenove ot semejjstvoto na vizantijjskiya imperator. Malko e tzhno da go kazha, no vsichki crkvi, koito vizhdame v momenta sa ot vremeto na vizantijjskiya period na obitavaneto na krepostta. Po vremeto na Krakra ss sigurnost nyama crkva. Posledniyat etap ot izpolzvaneto na krepostta e 13-14 vek, kogato myastoto e nekropol na naselenieto. Otkriti sa okolo 170 groba ot kraya na 12,13 i 14 vek.
Rovyat li imanyari v krepostta?
- V poslednite godini ne sm vidyala imanyarski kopki, no pk za tova atakuvat nekropolite okolo krepostta i mogilite. Dori "Zarina niva" ima nyakolko presni izkopa. Ot minalata godina, otkakto izlyazokha nakhodkite v mestnostta Kulata - mogilata, v koyato e otkrit pogreban vladetel ss snaryazhenie i negoviya kon - te sa udarili "Zarina niva".
Konstantin Irechek, kogato minaval prez tozi rajjon opisal mnogo mogili, no te sa poglnati ot otkritiya rudnik. Obeshhavam, ako ima finansirane, da ima grobnici v rajjona i mestnostta da stane naistina edin atraktiven centr.
Idvat li khora na krepostta Krakra?
- CHesto se kachvam na krepostta. Vpreki, che na tozi etap myastoto beshe obraslo s visoka treva, vsyaka sbota i nedelya az sm vizhdala mezhdu 50 i 100 choveka. Nepreksnato idvat majjki s deca.