11:14 Тв “Кракра”, предаването “Новини плюс”
В студиото на телевизия „Кракра“ е Станислав Николов, който след последните избори за местни структури на властта застана начело на Община Трън. В своето първо участие в това предаване той ще сподели с нас радостите и трудностите, съпътствали старта му като управленец.

Водещ: Прав ли е бил народа като е казал, че е тежка царската корона? Вече вкусихте от властта, загорча ли ви или ви се услажда? Какво ви се наложи да свършите за краткото време от началото на този мандат?
Станислав Николов: Усещам вече, че трябва да отговориш на всеки човек, да му влезнеш в положението, да не го върнеш, а да го приемеш и отговориш, що годе положително. За да може този човек да бъде удовлетворен от твоя отговор.
Водещ: Какви бяха първите кметски задачи, които преодоляхте?
Станислав Николов: Първата задача беше свързана с проблемите с дъждовете, които докараха наводнения на река Ерма. Моста на кв. Мурговица е в окаяно състояние, да не кажа пред срутване. И понеже коритото на реката е цялото обрасло в дървета и храсти, при големи дъждове тя вдига своето ниво. При първият дъжд спасихме някои къщи, тогава беше по-слаб и спасихме положението, като изсипахме скална маса. Но вторият път не можахме така да се справим.
Водещ: Вашият отговор провокира да ви задам следващият въпрос. В предвид на тежкия сезон, готов ли сте да се справите с всички предизвикателства, които зимата поставя пред един кмет като изпитания? Голям ли е риска за наводнения, голям ли е за откъсване на населени места, в предвид блокиране на пътища или прекъснати комуникации?
Станислав Николов: Проблемен е по принцип пътят към Ждрелото се прави в момента. Там мостовете също се заливат с вода, при второто наводнение мостът беше почти залят.Положението е затруднено, защото в момента тече направата на пътя, но не може да свърши тази зима. Така че там ще бъде проблем. И пак казвам, коритата на реките са много зле. Пуснах едно писмо до областния управител, в което съм пояснил какъв е случая и трябва да дойде комисия, гражданска защита, за да решим какво можем да направим в близките дни, защото това е проблемът - от 15 години не е почиствано изобщо коритото на река Ерма.
Водещ: В екстремна ситуация, хората, които живеят далеч от общинския център как ще се снабдяват с хляб, с лекарства, не дай Боже, как ще стигне линейка до тях?
Станислав Николов: По принцип по селата няма проблеми, за снегопочистването има трактори, въпреки, че и там срещнахме един проблем. Изчезна трудовия договор за съвместна работа за снегопочистване, в което аз се учудвам как може да се случи в дадена община. Но по-добре да запозная хората наистина как стоят нещата, да не кажат: дойде новият кмет, няма снегопочистване. За това търсим усилено договора, за да мога на базата на него да платя после. Защото оферта има, а договор няма.
Водещ: Не можем да подминем и темата с бюджет 2008. В сравнение с предходната година проекторамката, която ви се предлага каква е и за какво ще ви стигнат тези пари?
Станислав Николов: Проекторамката е същата както и миналата година, а знаете цените на горивата и на осветлението и на всичко друго са съвсем по-различни. Инфлацията е в много голям ръст. Така, че мисля, че ще ни бъде много трудно със същият бюджет от миналата година да се справим както трябва. Имаме около 600 хиляди, от които 230 хиляди са за направата на четвъртокласна пътна мрежа, така че ще ни останат 400 хиляди за капиталови разходи, с 400 хиляди са по-малко от миналата година, а другите пари са същите. Снегопочистването е 40 хиляди, а вие много добре знаете, че цената няма да е същата, която е била миналата година. Така че парите са същите, а разходите са много по-големи.
Водещ: Свързани с бюджета са две институции, които са на територията на…
Общината. Болницата е общинска, но е губеща, здравното заведение е задлъжняло с повече от 40 хиляди лева към своите служители, и в същото време на тънък лед е и Професионалната Гимназия по Строителство и Архитектура, макар,че колективът, който работи там печели втори международен проект. То оцеля и тази учебна година, защото предишните съветници не дадоха на министър Вълчев да го закрие. Пред вас е сложната дилема как да ги запазите тези две институции, а в същото време те да не тежат като воденичен камък на бюджета на Общината?
Станислав Николов: При тези деца, които имаме в момента положението ще бъде много тежко. Ние ще се опитаме да ги запазим, но само при разумни обстоятелства. Мисля, че този въпрос ще го разискваме надълго и на широко…
Водещ: Какво имате предвид под разумни обстоятелства?
Станислав Николов: Имам предвид, че трябва да се огледат хубаво нещата и да се преценят плюсовете и минусите за Общината, дали да има две училища или едно, така, че по най-разумния начин да се реши този проблем. Решението да бъде в полза на Общината, а не в неин ущърб. А болницата тази година ще я спасим. Днес дадохме 20 хиляди там, защото от три месеца не са плащани заплатите, не по наша вина, разбира се, но ние в момента сме на това място и трябва да се справяме със ситуацията. Болницата е нова и много хубава, просто трябва да седнем с директора и да обсъдим някои неща, да се намерят някакви начини да се справим с проблемите. Но за целта трябва сериозно да се седне и да се говори, защото е тежък казуса много.
Водещ : В трънско имате репутацията на човек успял в бизнеса, което означава, че преценката ви за хората, с които работите е точна и вярна. В избора си за ваши заместници заложихте на опит и на младост. Какво друго да очакваме в кадровата ви политика?
Станислав Николов: Трябва да се опознаем, да видим хората как се справят. Просто искаме да се работи. С младост, опит и качество, разбира се. На всеки, каквато му е работата да даде всичко от себе си, не е необходимо всичко да бъде строго профилирано и всеки да казва: на мен това ми е работата, другото не ме интересува. Трябва да има уважение в общината към хората – ние трябва да сме слуги на народа, да обръщаме достатъчно внимание на хората и даже да не можем да решим даден проблем, да направим така, че човекът да си излезе усмихнат, да те разбере, че в този момент не можеш да му помогнеш. Нормалното, човешкото отношение трябва винаги да го има.
Водещ: И да си тръгне с надежда…
Станислав Николов: Да си тръгне с надежда, но да не бъде излъган, разбира се. Ако не може да му се помогне да се каже: това не става, ще опитаме, ще търсим начини. По-добре да кажеш истината на човека, отколкото да бъде излъган.
Водещ: Почерпихте ли някакъв предишен опит от предишния градоначалник? Г-н Александър Ненков има зад гърба си три мандата. Припокрива ли се нещо от вашия стил с вече утвърдена практика и искате ли нещо да наложите като своя запазена марка?
Станислав Николов: Нека преди да черпим опит да навлезем в общината да видим нещата как стоят. А за запазена марка, ако трябва да говорим, бих искал да наложа туризма в града и то селския туризъм, не някакви големи хотели, да идват инвеститори.
Водещ: Какво ще направените града да стане една атрактивна дестинация?
Симеон Найденов: По принцип, каквото зависи ще дам, за да може хората да идват и да градят. Първата стъпка се направи от един бизнесмен, който обеща, че до пролетта ще работи. Това пак е някакво постижение. Ако доведем такива хора, ако развием Ждрелото на река Ерма – има между двете скали една хубава полянка, на която се събират Събота и Неделя по 200 човека. Ако направим някакви условия долу и хората ще идват и няма да се връщат разочаровани. Мисля, че и самите хора също ще започнат да създават къщички и като има туристи, и леглова база. Самите хора трябва да станат по-дейни в този град, самите те могат да си помогнат. Не може един човек да помогне на целият град сам, трябва самите хора да помагат на себе си.

Рейтинг на новината: 2%

Случайни статии

• Предложения за състав на постоянните комисии в Общински съвет - гр. Перник - ПК “Здравеопазване и социални дейности”
• Вестник “Съперник”: Футболисти и зрители се млатят на мач на стадиона в Люлин
• Съперник: Перник два часа без аптеки, фармацевтите протестират ефективно
• Съдебно решение смени директора на “Социалното подпомагане” в Перник
• Погват уличните търговци от ул. „Васил Левски”.При тях било по-зле от цигански катун. След почти две години гратис вече им събират такси. От общината се заканват да ги махнат оттам

Kmett na Trn Stanislav Nikolov: Koritoto na reka Erma e mnogo zle. Pusnakh pismo do oblastniya upravitel, chakam da dojjde komisiya, grazhdanska zashhita, za da reshim kakvo mozhem da napravim v blizkite dni, zashhoto ot 15 godini koritoto ne e pochistvano

11:14 Tv "Krakra", predavaneto "Novini plyus"
V studioto na televiziya „Krakra“ e Stanislav Nikolov, kojjto sled poslednite izbori za mestni strukturi na vlastta zastana nachelo na Obshhina Trn. V svoeto prvo uchastie v tova predavane tojj shhe spodeli s nas radostite i trudnostite, sptstvali starta mu kato upravlenec.

Vodeshh: Prav li e bil naroda kato e kazal, che e tezhka carskata korona? Veche vkusikhte ot vlastta, zagorcha li vi ili vi se uslazhda? Kakvo vi se nalozhi da svrshite za kratkoto vreme ot nachaloto na tozi mandat?
Stanislav Nikolov: Useshham veche, che tryabva da otgovorish na vseki chovek, da mu vleznesh v polozhenieto, da ne go vrnesh, a da go priemesh i otgovorish, shho gode polozhitelno. Za da mozhe tozi chovek da bde udovletvoren ot tvoya otgovor.
Vodeshh: Kakvi byakha prvite kmetski zadachi, koito preodolyakhte?
Stanislav Nikolov: Prvata zadacha beshe svrzana s problemite s dzhdovete, koito dokarakha navodneniya na reka Erma. Mosta na kv. Murgovica e v okayano sstoyanie, da ne kazha pred srutvane. I ponezhe koritoto na rekata e cyaloto obraslo v drveta i khrasti, pri golemi dzhdove tya vdiga svoeto nivo. Pri prviyat dzhd spasikhme nyakoi kshhi, togava beshe po-slab i spasikhme polozhenieto, kato izsipakhme skalna masa. No vtoriyat pt ne mozhakhme taka da se spravim.
Vodeshh: Vashiyat otgovor provokira da vi zadam sledvashhiyat vpros. V predvid na tezhkiya sezon, gotov li ste da se spravite s vsichki predizvikatelstva, koito zimata postavya pred edin kmet kato izpitaniya? Golyam li e riska za navodneniya, golyam li e za otksvane na naseleni mesta, v predvid blokirane na ptishha ili preksnati komunikacii?
Stanislav Nikolov: Problemen e po princip ptyat km ZHdreloto se pravi v momenta. Tam mostovete sshho se zalivat s voda, pri vtoroto navodnenie mostt beshe pochti zalyat.Polozhenieto e zatrudneno, zashhoto v momenta teche napravata na ptya, no ne mozhe da svrshi tazi zima. Taka che tam shhe bde problem. I pak kazvam, koritata na rekite sa mnogo zle. Pusnakh edno pismo do oblastniya upravitel, v koeto sm poyasnil kakv e sluchaya i tryabva da dojjde komisiya, grazhdanska zashhita, za da reshim kakvo mozhem da napravim v blizkite dni, zashhoto tova e problemt - ot 15 godini ne e pochistvano izobshho koritoto na reka Erma.
Vodeshh: V ekstremna situaciya, khorata, koito zhiveyat dalech ot obshhinskiya centr kak shhe se snabdyavat s khlyab, s lekarstva, ne dajj Bozhe, kak shhe stigne linejjka do tyakh?
Stanislav Nikolov: Po princip po selata nyama problemi, za snegopochistvaneto ima traktori, vpreki, che i tam sreshhnakhme edin problem. Izchezna trudoviya dogovor za svmestna rabota za snegopochistvane, v koeto az se uchudvam kak mozhe da se sluchi v dadena obshhina. No po-dobre da zapoznaya khorata naistina kak stoyat neshhata, da ne kazhat: dojjde noviyat kmet, nyama snegopochistvane. Za tova trsim usileno dogovora, za da moga na bazata na nego da platya posle. Zashhoto oferta ima, a dogovor nyama.
Vodeshh: Ne mozhem da podminem i temata s byudzhet 2008. V sravnenie s predkhodnata godina proektoramkata, koyato vi se predlaga kakva e i za kakvo shhe vi stignat tezi pari?
Stanislav Nikolov: Proektoramkata e sshhata kakto i minalata godina, a znaete cenite na gorivata i na osvetlenieto i na vsichko drugo sa svsem po-razlichni. Inflaciyata e v mnogo golyam rst. Taka, che mislya, che shhe ni bde mnogo trudno ss sshhiyat byudzhet ot minalata godina da se spravim kakto tryabva. Imame okolo 600 khilyadi, ot koito 230 khilyadi sa za napravata na chetvrtoklasna ptna mrezha, taka che shhe ni ostanat 400 khilyadi za kapitalovi razkhodi, s 400 khilyadi sa po-malko ot minalata godina, a drugite pari sa sshhite. Snegopochistvaneto e 40 khilyadi, a vie mnogo dobre znaete, che cenata nyama da e sshhata, koyato e bila minalata godina. Taka che parite sa sshhite, a razkhodite sa mnogo po-golemi.
Vodeshh: Svrzani s byudzheta sa dve institucii, koito sa na teritoriyata na...
Obshhinata. Bolnicata e obshhinska, no e gubeshha, zdravnoto zavedenie e zadlzhnyalo s poveche ot 40 khilyadi leva km svoite sluzhiteli, i v sshhoto vreme na tnk led e i Profesionalnata Gimnaziya po Stroitelstvo i Arkhitektura, makar,che kolektivt, kojjto raboti tam pecheli vtori mezhdunaroden proekt. To ocelya i tazi uchebna godina, zashhoto predishnite svetnici ne dadokha na ministr Vlchev da go zakrie. Pred vas e slozhnata dilema kak da gi zapazite tezi dve institucii, a v sshhoto vreme te da ne tezhat kato vodenichen kamk na byudzheta na Obshhinata?
Stanislav Nikolov: Pri tezi deca, koito imame v momenta polozhenieto shhe bde mnogo tezhko. Nie shhe se opitame da gi zapazim, no samo pri razumni obstoyatelstva. Mislya, che tozi vpros shhe go raziskvame nadlgo i na shiroko...
Vodeshh: Kakvo imate predvid pod razumni obstoyatelstva?
Stanislav Nikolov: Imam predvid, che tryabva da se ogledat khubavo neshhata i da se precenyat plyusovete i minusite za Obshhinata, dali da ima dve uchilishha ili edno, taka, che po najj-razumniya nachin da se reshi tozi problem. Reshenieto da bde v polza na Obshhinata, a ne v nein ushhrb. A bolnicata tazi godina shhe ya spasim. Dnes dadokhme 20 khilyadi tam, zashhoto ot tri meseca ne sa plashhani zaplatite, ne po nasha vina, razbira se, no nie v momenta sme na tova myasto i tryabva da se spravyame ss situaciyata. Bolnicata e nova i mnogo khubava, prosto tryabva da sednem s direktora i da obsdim nyakoi neshha, da se nameryat nyakakvi nachini da se spravim s problemite. No za celta tryabva seriozno da se sedne i da se govori, zashhoto e tezhk kazusa mnogo.
Vodeshh : V trnsko imate reputaciyata na chovek uspyal v biznesa, koeto oznachava, che precenkata vi za khorata, s koito rabotite e tochna i vyarna. V izbora si za vashi zamestnici zalozhikhte na opit i na mladost. Kakvo drugo da ochakvame v kadrovata vi politika?
Stanislav Nikolov: Tryabva da se opoznaem, da vidim khorata kak se spravyat. Prosto iskame da se raboti. S mladost, opit i kachestvo, razbira se. Na vseki, kakvato mu e rabotata da dade vsichko ot sebe si, ne e neobkhodimo vsichko da bde strogo profilirano i vseki da kazva: na men tova mi e rabotata, drugoto ne me interesuva. Tryabva da ima uvazhenie v obshhinata km khorata – nie tryabva da sme slugi na naroda, da obrshhame dostatchno vnimanie na khorata i dazhe da ne mozhem da reshim daden problem, da napravim taka, che chovekt da si izleze usmikhnat, da te razbere, che v tozi moment ne mozhesh da mu pomognesh. Normalnoto, choveshkoto otnoshenie tryabva vinagi da go ima.
Vodeshh: I da si trgne s nadezhda...
Stanislav Nikolov: Da si trgne s nadezhda, no da ne bde izlgan, razbira se. Ako ne mozhe da mu se pomogne da se kazhe: tova ne stava, shhe opitame, shhe trsim nachini. Po-dobre da kazhesh istinata na choveka, otkolkoto da bde izlgan.
Vodeshh: Pocherpikhte li nyakakv predishen opit ot predishniya gradonachalnik? G-n Aleksandr Nenkov ima zad grba si tri mandata. Pripokriva li se neshho ot vashiya stil s veche utvrdena praktika i iskate li neshho da nalozhite kato svoya zapazena marka?
Stanislav Nikolov: Neka predi da cherpim opit da navlezem v obshhinata da vidim neshhata kak stoyat. A za zapazena marka, ako tryabva da govorim, bikh iskal da nalozha turizma v grada i to selskiya turizm, ne nyakakvi golemi khoteli, da idvat investitori.
Vodeshh: Kakvo shhe napravenite grada da stane edna atraktivna destinaciya?
Simeon Najjdenov: Po princip, kakvoto zavisi shhe dam, za da mozhe khorata da idvat i da gradyat. Prvata stpka se napravi ot edin biznesmen, kojjto obeshha, che do proletta shhe raboti. Tova pak e nyakakvo postizhenie. Ako dovedem takiva khora, ako razviem ZHdreloto na reka Erma – ima mezhdu dvete skali edna khubava polyanka, na koyato se sbirat Sbota i Nedelya po 200 choveka. Ako napravim nyakakvi usloviya dolu i khorata shhe idvat i nyama da se vrshhat razocharovani. Mislya, che i samite khora sshho shhe zapochnat da szdavat kshhichki i kato ima turisti, i leglova baza. Samite khora tryabva da stanat po-dejjni v tozi grad, samite te mogat da si pomognat. Ne mozhe edin chovek da pomogne na celiyat grad sam, tryabva samite khora da pomagat na sebe si.