Пернишката поетеса Първолета Маджарска спечели трето място в поетичния конкурс на НЧ “Пенчо Славейков”-София със стиховете “Сигурно Господ е надебелял” и “Когато бях дете”
Пернишката поетеса Първолета Маджарска спечели трето място на третия Национален поетичен конкурс на Народно читалище “Пенчо Славейков”- София. Награждаването се е състояло на 24 април, когато се чествало и рожденият ден на българския поет и патрон на читалището. Между наградените са две от творбите на пернишката поетеса Първолета Маджарска - “Сигурно Господ е надебелял” и “Когато бях дете”. Първа награда не била връчена на конкурса.
Конкурсът е бил анонимен, без определена тема, а крайният срок за получаването на творбите е било 30 март. В поетичната надпревара са участвали поети от всички възрасти, от цялата страна /даже и живеещи в чужбина/ с по три стихотворения, които са оценявани от жури в състав: поетът Евтим Евтимов /председател/, литературният критик Благовеста Касабова и поетесата Романьола Мирославова. Водещ на церемонията е бил поетът Петър Софрониев.
Съорганизатори на проявата са били Съюзът на българските писатели и Столичната община.
Председателят на журито - поетът Евтим Евтимов, е поздравил наградените участници в конкурса и им е пожелал нови творчески успехи.
Представяме ви наградените две стихотворения на Първолета Маджарска от конкурса:
СИГУРНО ГОСПОД Е НАДЕБЕЛЯЛ
и едва се побира в напращелите си дрехи.
Дядо му взема мярка,
размерва с аршин небесния десен
и скоро ще го зарадва с нови одежди:
с рунтава овчарска аба,
с потури от шаяка на облаците,
с мека шапка и щавени опинци…
Всичко можеше да ушие дядо.
Машината жужеше под нозете му,
а иглата ситнеше радомирска ръченица.
Толкова сръчен беше дядо и толкова благ.
Ще го видите вечер да кърпи небето,
като паяжини да замрежва черните дупки
с белия конец на Млечния път,
и да слага възли от звезди.
Добре,че Господ е надебелял,
за да му ушие дядо нови дрехи,
за нова сватба и за ново погребение.
КОГАТО БЯХ ДЕТЕ
баба все ми казваше,
че някой ден мъртвите ще се завърнат
и тогава ще се пресели от души земята.
И дълго всички стари оплаквачки
ще разтребват дървените кръстове
и със тях ще оградят земята,
като разкопана от къртичина ливада.
И чимшир ,и здравец ще насадят,
а,може би,дори лозя,
защото всеки гроб,преливан е със вино,
с бутилка,във която е затапена
кръвта Христова.
Или по нашему - със много граовска ракия -
такава люта джибровица,скоросмъртница,
от която черепите на мъртвите се ококорват
и от ноздрите им бълва огън.
След този пир на помен и задушница,
защо им е на мъртвите да се завръщат,
щом близките им вече не са същите -
пораснали са или остарели,
или пък всичко вече са забравили…
А аз ще доживея ли да ги посрещна,
ще мога ли душите да нахраня
и със всички да си поприказвам,
когато се изпълни със безброй въздишки
бащината къща.
Ако имате отношение по новината, моля КОМЕНТИРАЙТЕ или вижте емисията новини и ги прочетете.
Loading ...
Първолета, както винаги, нещата, които пишеш, са невероятно хубави и както винаги - успяха да ме разплачат. Затова и не присъствам на твои представяния, не се сърди, защото стиховете ти ми въздействат прекалено силно и ми е трудно да овладявам тъгата си. Хубаво е, че все още намираш отдушник и смисъл в писането, пожелавам ти да е винаги така. Успех!