Тя е християнка, той мюсюлманин – след 30 години разбират, че са брат и сестра

Животът сам по себе си е необичаен и сложен. Бурният живот на балканеца има голямата възможност да бъде част от войни, подготовка за войни, кризи, национализъм, нетърпеливост, етнически конфигурации и други екзотични социални ситуации.

Ние нямаме този досаден и монотонен ислански начин на живот без война, нашествия, заплахи за война. Просто не ни дърпа това.

Така Рожац Елдар Нурковик започва своята приказка в издирването на сестра си, която изгубва преди 28 години.

“Както на повечето хора тук, и моят живот не е просто прост. Продукт съм на успешни родители от югославската средна класа, баща професор в икономически факултет и майка медицински лекар. Имах потенциално добра генетична структура и светло бъдеще. Но както обикновено става съдбата нахлува със своите дълги пръсти и разбърква нещата”, разказва Рожац – днес известен фотограф в Сараево и основател на “Е2 студио”, което се занимава с кино.

“Имах наглед съвършен живот и кариера, бях невероятен филантроп, помагах на хората, но нещата тръгнаха по стар балкански обичай на лошо. Не усетих своите 30 години, а вече бях болен от рак, създаден в синузите, който по-късно ще метастазира”.

Баща му, преди брака с майка му дълго време е имал връзка с жена от друга вяра, която нейните родители не подкрепяли. Дори са заплашили, че ще се откажат от нея, ако се омъжи за него.

“Това беше забранена любов. След моите констатации, някъде почти преди самата му смърт, докато е бил в апогея си с брака с майка му се появява една жена, узнавайки за неговото тежко състояние, за да му каже, че има сестра”, казва Нурковик.

“На 18 години разбрах от майка ми, че имам полусестра с незнайно име. Аз исках да я намеря. И започнах да я търся. От кякои хора, които са били близки с баща ми разбрах, че е живяла в Мостар. Когато в крайна сметка стигнах до адреса, разбрах, че заради войната са отишли в Сърбия, а може би и по-далеч. Отново стигнах до самото начало. Задънена улица. Всички тези години, в които я търсех мислех как е добре да я намеря, за да запълня огромна празнина в живота ми”.

Имаше възможност тя да си е променила името, оженвайки се, което би направило издирването почти невъзможно.

“Мислех и усещах, че ако вероятно знаеше, че съществувам някъде на този свят, със сигурност би ми се обадила по някакъв начин. Тогава дойде времето на социалните мрежи и три години я търсех чрез Facebook. В един момент името на фамилията й, като тази на баща ми даваше пет резултата в социалната мрежа. Писах на всички съобщение, което имаше изключително необичайно съдържание: “Здравейте, живея в Сараево и имам възможност да съм ви брат”.

Четири от момичетата ми отговориха отрицателно. Когато получила съобщението, момичето показало на майка си чата, а тя се скрила в банята и започнала да плаче. Тогава сестричката ми истерично искала да получи отговори на хилядите въпроси в главата й. Особено поради факта, че цял живот е искала да има брат и фантазирала за това, молейки майка си да и роди братче. Нейната майка, за съжаление е решила предварително, че не трябва да се познаваме, защото е дете от друга вяра”, казва Елдар.

“Скоро след това съобщение, Милена дойде при мен в Сараево и не се отделихме седем дни. Странно чувство е да не познаваш своята кръв, а нейния генетичен код те привлича както никога и нищо друго. Кой дава право да ни откраднат всичките тези години и мечти зад нас? Приемхе съдбата си. Просто ни е криво, че толкова време нямахме право един на друг. За тривиалните причини, поради които почти три десетилетия живее без сестра му, която днес е една от най-важните личности в живота му, има само един коментар: “Животът е твърде кратък, за да не живея с пълни дробове”.

Изпратете бърза новина до zaPernik.com от тук
Advertisment

Коментари

коментара