10 мита за замърсяването на въздуха, които ще срещнете днес

Снимка: Интернет

В последния месец се случи нещо прекрасно. Най-накрая започнахме да говорим по този наболял въпрос и има изгледи общественият натиск да накара отговорните лица да се размърдат. Както с всеки проблем в България обаче, и този бързо се превърна в евтина дъвка.

Виждат се все повече карти в червено и сензационни сравнения. Описват се апокалиптични картини с насоки как да избягваме излизането навън и да опазим децата си. Макар продължителното излагане на замърсяване наистина да е здравен проблем, сеенето на паника за лична изгода не помага с нищо.

Събрах 10 мита, които срещаме все по-често в мрежата и медиите напоследък.

Развенчаването им далеч не изчерпателно. Ще допълвам с илюстрации и линкове в коментарите. Целта ми тук е да покажа, че темата не е толкова проста и праволинейна, колкото изглежда.

1. Замърсяването е нов проблем

Това го срещнах няколко пъти из мрежата. Беше и мимолетно споменато в сутрешен блок. Въпреки сериозното прахово замърсяване, което наблюдаваме сега, качеството на въздуха се е подобрило рязко, не само спрямо социализма, но дори и в сравнение с допреди 10 години.

Причините са във филтриращите инсталации на заводите, по-малкото тежко машиностроене и по-малкото ТЕЦ мощности. В сравнение с 90-те пък има много по-малко запустяла и ерозирала почва около градовете.

2. Заводи и ТЕЦ-ове замърсяват градовете

Това може да е важало до преди 10-тина години, но вече не. Във визуализацията ми за индустриалното замърсяване се вижда, че то е намаляло драстично още преди години по всички показатели. Има единични инциденти на обгазяване в някои градове, но дори те са все по-редки. Праховото замърсяване от тях е пренебрежимо.

Далеч не може да се каже, че причината е в това, че индустрията умира. Това също може да се намери като аргумент.

За този период, особено около Пловдив и София, все повече фабрики отварят врати. Всъщност, ако нещо допринася за увеличението на прахта във въздуха, то това е по-скоро строежите на халета и свързана инфраструктура, отколкото самите производства.

3. Като е толкова замърсено навън, ще стоя на закрито

Макар вече да говорим значително повече за качеството на въздуха в градовете, все още не става въобще дума за замърсяването му в домовете и офисите ни. Това е особен проблем особено в стари сгради с лошо проветрение, стара боя и отопление на дърва или въглища.

В новите офис сгради има климатични системи, които пречистват въздуха, но и те невинаги работят оптимално. Дори в средностатистическия дом се случва замърсяването с финни прахови частици може да е също толкова високо, колкото и стойностите в София, които ни стряскат сега.

4. Държавата ни трови

Не точно. Правилно е да се каже, че държавата не си върши работата да ни опази да се изтровим един друг. За сравнение, ако се возим в една кола и някой запали цигара, наша си е вината, че останалите не му казваме да спре. На ниво град и община тази роля е вменена на институциите. Държавата е въвела редица регулации, които трябва да се съблюдават за тази цел.

Една от тях е контролните прегледи на колите. Не трябва да се пускат коли превишаващи лимитите, както и такива без катализатор и филтър за твърди частици (при дизеловите).

Това обаче се прави масово и дори услуги за махането на филтрите се рекламират открито. Обществото не протестира, защото това ще засегне пряко джоба ни, нищо, че всъщност замърсяването ни вреди пряко и ни струва дори повече, но в дългосрочен план.

5. Общините бездействат

Може би, но не всички. Нещо се прави. Има стратегии, комисии, срещи с организации, научни трудове и проекти. Там спира почти всичко. Има отделни инициативи, но не постигат много. Изпълнителната агенция по околната среда споделя данните от измервателните станции, а само 3 общини споделят данните с гражданите си. Решението наистина започва с анализ на източниците и кои са най-ефективните решения. Такива анализи има, но са остарели и неадекватни. Не се прави достатъчно също за измерване на замърсяването.

Основният проблем не е, че общините не правят нищо, а че не правят това, което трябва – да се въвеждат забрани за движение на коли и отоплението с твърдо гориво, да се увеличава градския транспорт и да се прави по-чист, да се увеличи санирането, да се озеленят площите.

Освен, че струват скъпо обаче, голяма част от мерките са изключително непопулярни.

6. Укриват се измеренията на проблема

Обичаме да казваме, че нещо се крие от нас. Така сякаш вината за проблема се прехвърля на онези, които „крият”. Истината е, че информация за това има отдавна. От години се пише и говори за това, но едва наскоро темата привлече внимание.

Причината не е в повишеното замърсяване, защото миналата зима не беше по-ниско. Данни за превишенията се публикуват от Агенцията по околна среда и общината.

Определено има какво да се иска като прозрачност – липсват отворени данни в реално време, станциите са недостатъчни и информацията е недостъпна като вид за широката публика. В никакъв случай обаче не може да се каже, че проблемът се укрива.

Просто до сега не обръщахме внимание на предупрежденията на експертите.

7. Отоплението на дърва и въглища зимно време замърсява въздуха

Това наистина е един от основните замърсители, но далеч не е единствения. Всъщност, нямаме точна представа какво е реалното разпределение на замърсителите географски и като време.

Някои експерти казват, че основна роля има прахта, донасяна от Африка в горните части на атмосферата. Други посочват замърсяването на коли и камиони. Трети – климатични особености на конкретните градове.

Истината е някъде по средата. Затова която и графика да видите по тази тема, ще е малко или много грешна. Причината е, че всеки град е различен и тежестта на замърсителите в различните части на деня е различна.

Лесно е обяснението, че отоплението с дърва и въглища замърсява най-много с финни прахови частици, защото отоплителният сезон съвпада по време с големите пикове в замърсяването. Такива пикове обаче има и в горещото лято.

Друго обяснение е, че през зимата в София и Пловдив се задържа много по-често мъгла, която лесно се превръща в смог. Това означава, че същото количество прах генерирано от транспорта би се задържало и натрупало много по-дълго, отколкото през лятото.

8. Въздухът в България е по-мръсен дори от Китай

Това го забелязах днес като сравнение. Основава се на индексите в сайтове за качество на въздуха като AQICN. Първото, което трябва да се разбере за такива сайтове е, че показват индекс на замърсяване, а не конкретната концентрация на прахови частици. Някои станции може да измерват само няколко параметъра и индексът им да не е пълен.

Тези в Китай, например, публикуват замърсяването от PM2.5 – ултра финни частици, които са още по-опасни, но индексът им се формира по-различен начин. Всъщност, у нас също се измерва концентрацията на PM2.5, но информацията въобще не се публикува. Виждаме само средногодишни стойности. Връзката между индексите и концентрацията на замърсителите не е линейна и има различни методологии за изчислението им.

Затова като видите индекс 300 в AQICN, моля не пишете, че замърсяването е 6 пъти над нормата, защото не е – лимитът в ЕС е за концентрация, а не за индекс.

Вторият проблем е, че се сравняват две станции в даден момент. В София през зимата по-често може да срещнете замърсяване под нормата, отколкото над нормата, още по-малко в пъти. Аналогично в Китай все може да се намери станция с ниски стойности в даден момент. Трябва да се гледа средното за града през продължителен период.

Тези данни показват, че сме далеч от замърсяването в Китай, а и по-голямата част от Азия. София остава обаче един от най-замърсените градове в Европа с финни прахови частици. Замърсяването с азотни и серни оксиди не е такъв проблем, но като причини е свързан с това с прах.

И не, това че сте видели някакви карти и индекси в мрежата не означава, че замърсяването в един или друг град е превишено. Има различни модели, които интерполират измервания в Европа и смятат как ще се пренася прахта от ветровете. Един такъв модел е прогнозата на БАН за следващите 72 часа. Той обаче не означава, че замърсяването в даден квартал или дори град ще е над нормата, а че има вероятност замърсяване от други градове да повлияе.

9. Въздухът е отровно мръсен

Има няколко доклада свързващи замърсяването на въздуха със здравословни проблеми. Един на СЗО посочва, че има хиляди жертви от него в България и стотици хиляди в Европа на година. Тук е важно да се разбере, че всъщност никой няма представа и че оценката се базира почти изцяло на общата смъртност.

Тъй като средната смъртност в България сега е висока, причините за което разясних веченяколко пъти, твърдението за жертвите изкуствено се завишава.

ФПЧ наистина вредят на здравето, но косвено. Продължителното излагане на замърсен въздух увеличава риска от белодробни заболявания, астма, а според някои – рак на белите дробове и кръвоносната система.

Това обаче не прави въздуха токсичен. Не е и нищо ново. Не означава също, че трябва да се затваряме вкъщи или да носим маски – поне не при нивата в нашите градове. Състоянието на градовете ни е тревожно, но от паника и сензационни заглавия никой няма полза… освен жълтите медии и сутрешните блокове, разбира се.

10. Държавата трябва да изчисти въздуха, аз нищо не мога да направя

Държавата може да наложи ограничения и да съблюдава регулациите, които целят намаление на замърсителите. Санирането, въпреки всичките скандали, е всъщност добра мярка за намаление на емисиите от големите блокове. Истинските решения обаче може да се наложат само от общините, които отговарят за транспорта, енергийните помощи и местните решения.

Тези мерки обаче, както споменах по-рано, са крайно непопулярни. Преди малко видях, че Фандъкова е казала, че „обществото е узряло” за решение на проблема. Това трябва да си го преведете като „ако направя каквото и да е от нужното, няма да ми отсекат главата веднага”. Това изглежда наистина е така, но не променя факта, че толкова години нито тя, нито предшествениците й имаха визията и смелостта да вземат каквито и да е адекватни мерки.

Погледът беше и е само към следващите избори. Това важи както за София, така и за другите градове с голямо замърсяване. Единственият начин това да се промени, е достатъчно хора да поставят това като условие за гласа си и да изискат ограниченията за себе си и съседите.

Нямам илюзия, че който и да е от нас ще смени метода на отопление или ще спре старата си кола само защото замърсява. Това е свързано с разходи и когато повечето не го правят, личното действие изглежда като безсмислена капка в морето. Затова трябва да има забрана на общинско ниво и по-важното – да се спазва.

Паралелно с това трябва да има много по-голям контрол над строежите и колко замърсяват улиците около себе си, на индустриалните инсталации, на горенето на сметища и стърнища и ред други неща, които и сега зависят от държавните органи, но не се случват адекватно.

Бонус: Ще се изнеса на село в планината на чисто

Както не всеки град в България има проблем със замърсяването на въздуха, така и не всяко село е с чист такъв. Това, че няма измервания и се виждат звездите не означава, че едно средно голямо село разположено в котловина, в което повечето се греят с печки, не образува смог. Още повече, че отоплението със старите (култови) печки замърсява доста въздуха в самата къща. Така колкото и да е приятна топлината, в една зимна вечер в къща в планината може да дишате по-мръсен въздух отколкото на Орлов мост.

Източник и Текст: Боян Юруков

 

Изпратете бърза новина до zaPernik.com от тук
Advertisment

Коментари

коментара

Бъди първи, който ще коментира

Коментирай