Преплитането на новините в една тема може да изглежда “наредена работа”. Въпрос на гледна точка. Предлагам Ви една - за общото между две, на пръв поглед, твърде различни новини.
Полицията е разбила склад с нелегален алкохол в черноморския курорт Дюни. Курортът доскоро беше собственост на Людмил Стойков. Складът, както звучи от плахото потвърждение на полицията, продължава да е негов, въпреки че собствеността на самия комплекс вече е отплавала към традиционно място за препиране на черни, не само морски, пари - офшорките.
Стойков е “крупен бизнесмен” от Перник (съчетаването на русизма “крупен” с английската дума “бизнесмен” е подходящо определение за нашата разкрачена икономическа ситуация).
Съответно беше уличен в крупна далавера със стари машини, с които неговият бизнес е преметнал европейския фонд САПАРД. Временно. Защото европейският инструмент за проследяване на тарикатите, известен като ОЛАФ, вгорчи живота на бизнесмена от Перник.
Така президентският спонсор Стойков се озова в ареста заедно с други подобни герои, но на правата на много богат и вече осветен пред всички близък другар на самия главнокомандващ раздаде многобройни интервюта. В тях основният мотив беше нещо от рода на: вие как си представяте, че при моето богатство ще взема да фалшифицирам някакви си документи за някакви си 7 милиона евро…
Предстои да научим дали един толкова важен човек може изобщо да бъде заподозрян, че в някакви си негови складове има някакви си хиляди бутилки с някакви си фалшиви бандероли - вие представяте ли си г-н бизнесменът да си цапа ръцете с такива дреболии, при положение, че наскоро триумфално освети нова фабрика и покани приятеля си Георги Първанов да грее над събитието? А самият Първанов обясни, че нямало нищо странно да подкрепя българския бизнес с присъствието си.
В същото време (”в същото време” е стилистично безсилна връзка между темите, но в случая май е супер, баш и дори много яко подходящо да се каже) прославените български медици, освободени от либийския затвор с решаващата помощ на президента Първанов, декларираха разочарование от своя освободител и другите местни подосвободители.
Не се бойте, няма да залитна към въпроса за ролята на нашите освободители, тяхното очарование не е заплашено тук от никакво разочарование, пък ако ще не Газпром да ни купи, не Лужков да бетонира устието на уникалния в Европа природен парк Камчия, ами дори и - о, ужас - южният поток немилостиво да ни подмине.
Нито пък ще се включа в спора дали бегълците от либийското кривосъдие имат кривици спрямо тамошните закони, какъв е моралът им, заслугите им като неволни обединители на нацията ни в неволята си и т.н.
Друг аспект от твърде впечатляващия обрат в драмата е пресечната точка в този преразказ на новините от деня: крупният бизнес с безогледното употребяване на всичко и всички за целите на управляващата олигархия.
Медиците, върху чието нещастие с щастлив край се покатери рейтингът на управляващите, са изоставени, без да бъдат прелъстени дори (ако не броим гадничката прелъстителна самореклама с приютяването им в президентската резиденция в Бояна).
Прелъстително ми се вижда да научим как опитният в изоставянето на неудобния баласт извън лодката на персоналната власт Първанов ще спонсорира евентуалното си разкачване от скачения съд Людмил Стойков.
Съд ли казах? Скачен? Боооже, да не би да съм откачен! /ИВО ИНДЖЕВ

Още статии

• 29 юли 2008 -- Н.Слатински: Георги Първанов не направи нищо за Перник. Сам си избра от чия страна да е - на обществото или на олигарсите
• 17 юли 2008 -- Иво Инжев: Европейската фукня катастрофира по трасето Перник-Козлодуй
• 16 октомври 2008 -- Фирми до Людмил Стойков плащат на американски вестници за публикуване на статии за България
• 18 септември 2008 -- Съдии са прикривали Людмил Стойков
• 3 септември 2008 -- Перник - домакин на балканиада по тенис на маса под патронажа на президента Г. Първанов