Редовно бомбардираният Стефан от Перник: Беден съм като мишка, не дружа с мутри
Хвърлиха втора бомба срещу жилището на племенника на покойния прокурор Михаил Дойчев. Взривът е поломил всичко в апартамента, а живеещият в него 30-годишен Стефан Седефчев е с разкъсана от стъклата пета. Като по чудо не са пострадали съпругата му, тъщата и едногодишната му дъщеричка, която е била в спалнята. Атентатът е станал около 1 часа в полунощ в сряда. Целият в кръв, Стефан е изнесен на носилка и откаран в пернишката болница, където му е направена спешна операция. Пострадалият не е криминалнопроявен, твърдят от полицията в Перник. Мъжът нямал и свой бизнес, работел във фирма за безалкохолни напитки и снабдявал с разхладителни магазините и кръчмите в региона.
Работи се по няколко версии, основната е с бомбите да се опитват да сплашат Стефан и да го принудят да продаде апартамента, твърдят разследващите.
“Оцеляхме като по чудо, още всичко ми е като на филм. Чу се силен трясък, стана по-светло от ден и върху нас се посипаха стъкла и отломки от мебели”, разказва Стефан. По време на атентата той и съпругата му били в хола, където гледали телевизия. “Жена ми започна да пищи и избяга от стаята, а аз целият в кръв и с ужасни болки лазех по пода към стаята, където спеше детето”, си спомня Стефан. Той и сега, след втория взрив в дома му, няма обяснение защо се случва това и кой му има зъб. Не вярва в основата на “вендетите” да стоят засегнати от делата, по които е работел чичо му - покойният прокурор Михаил Дойчев. Категорично отрича да познава мафиоти, мутри, групировки, камо ли да има обща работа с тях. Не вземал наркотици и не дължал пари никому. Когато се нуждаел от заем, го искал от фирмата, а после му удържали от заплатата, твърди Стефан.
“Добро момче, не сме чули да се занимава с тъмни работи”, са единодушни и съседите му. С жена му едва скърпвали двата края, тя била по майчинство и се грижела за детето. “Абе, знае ли човек, говори се, че искали да го сплашат, за да продадат апартамента. Иначе защо ще му хвърлят бомба. Ако е грешка, ще е веднъж, а то два пъти за толкова кратко време”, размишлява мъж от квартала.
Стефан е сирак. Родителите му починали. Фамилните жилища - апартаментът, в който живее той, и още един в съседния блок, според познати на семейството били оставени от бабата и дядото на него и сестра му. Тя е бавно развиваща се. Излъгаха я и я настаниха в едно от блокчетата в кв. “Христо Ботев”. Живее там в пълна мизерия, а роднини продадоха апартамента, който тя трябваше да наследи. Не е изключено сега някой да е хвърлил око пък на апартамента на Стефчо. Такива приказки се носят от уста на уста измежду хората. Самият Стефан също бил, макар и с леки умствени проблеми. Нямал много приятели, средното си образование завършил в Трън в техникума по строителство. Със съпругата си Десислава вдигнали сватба през октомври, преди това живеели без подпис и се грижели за дъщеря им, която е на годинка и два месеца. За да помага на младите, при тях се настанила временно и тъщата.
През декември м.г., когато го атакували с бомба за първи път, адската машинка била заложена на терасата и белите не били толкова големи. Сега обаче жилището е изпотрошено. Стефан разказва, че взривът бил сложен в буркан от компот, било някакъв вид “военна бомба”, това дочули близките му от униформените. “Не знам какво да си мисля. Освен петата на десния ми крак, който е в гипс, е изпорязан и левият крак, драскотини имам и по ръцете”, показва дланите си младият мъж. “Сигурно е грешка. Няма причини мишената да съм аз, камо ли пък някой друг от близките ми”, категоричен е той.
Стандарт

