Пенка Андреева, детска учителка на ІІІА група на Детска градина “Миньорче” в Перник, разказа пред Агенция “За Перник” интересни моменти от живота на децата и как те общуват в клуба по доброта. Само преди дни те отпразнуваха основаването на клуб “Доброта”.
/Агенция “За Перник” припомня, че малчуганите участват в проект за превенция на насилието върху деца, организиран съвместно с психоложката Аделина Иванова и Сдружение “Деца и юноши”, София. /
Общуват ли по-добре помежду си децата от детска градина “Миньорче” след участието си в клуб “Доброта” и какво научиха за себе си?
Най-ценното, което научиха е, че този живот се регламентира от определени правила, които са общовалидни и не спазваш ли правилата не си добре приет сред останалите. В клуб “Доброта” децата сами си изработиха правилата и даже си ги напомнят, много държат на това да бъде санкциониран този, който ги наруши.
Станаха ли по-добри един към друг, помагат ли си?
Донякъде да. Усеща се една топлота в отношенията, на взаимопомощ до някъде. Много важно е, че научиха, че няма нищо срамно в това да кажеш когато ти е добре и когато ти е зле, да бъдеш откровен и да споделиш преживяванията си. По този начин има едно съпреживяване от останалите, независимо дали емоциите са положителни или отрицателни.
Децата се опитват да си помагат, но тяхната помощ е по детски – да прегърнат някого, да го погалят, да му подадат любима играчка.
Смятате ли, че това е един добър начален старт в развитието на всяко едно дете?
Да, определено. Много е важна основата, която да се развива и да продължи в училище. Дипломата по “Доброта” е универсална и всеки трябва да получи една такава оценка по доброта, защото това е изключително ценно човешко качество.
Когато някой наруши правилата в клуба как го наказвате?
В клуба имаме организация да заставаме в кръг, като по този начин всички сме заедно. Когато някой наруши правилата, обикновено излиза от кръга настрани или го лишаваме от участия в игрите. Непрекъснато говорим, че не само физическото наказание е наказание, но и емоционалното, но и че ако повишиш на някого тон, крясъкът не е аргументация.
В децата се изгради самочувствие. Учудващо за 5-6 годишни деца, но те вече имат изградена самооценка и изискват от останалите да бъдат уважавани.
Интересно ли им беше на децата да участват в тази програма?
Да, защото беше нещо различно от учебното съдържание. В началото се стъписах, че трябва да говоря за такива неща с тях, но постепенно, когато нещата не се представят грубо, а плавно, всичко се получава естествено.
Споделяли ли са неща, които са им се случвали извън детската градина?
Да. Когато говорихме за добро и лошо докосване, едно от дечицата разказа за по-голямо момиче от него, която го е притеснявала, сваляйки му гащичките на публично място. Детето сподели случката с останалите и поговорихме как би могло да се защити, от кого да потърси помощ, как да го направи, за да съхрани собственото си здраве – психическо и физическо. Децата са малки и до болка откровени, понякога дори споделят неща, които не трябва да се казват. Говорят за семейните отношения в дома.
Има ли някое дете от групата, при което се е забелязва развитие в общуването или някаква друга промяна?
Дойде едно детенце с различен социален статус. От начало не беше добре приет, определено беше различен от останалите и като визия, и като поведение, и като отношение към тях. Но в последствие постепенно това дете се адаптира и се приобщи и мога да кажа, че сега е добър приятел на всички останали.
Как решихте Символа на клуб “Доброта” да е сърце?
Макар и много малки, аз уча децата да работят в екип. Идеята за символа дойде от необходимостта децата да бъдат сплотени, обединени от нещо. Те сами дадоха предложения какъв да е символа и чрез гласуване решихме да бъде “сърце”. След това Габи реши, че може да направи голямо сърце от конструктор и сега винаги преди да започнем занимания, всяко едно от децата докосва това сърце, за да се зареди с енергия и доброта.
Имайки предвид деликатната тема, как разговаряте с децата за сексуалното насилие?
В началото ме беше страх да говоря за това, но в последствие се оказа, че правилно поднесена, информацията се възприе естествено и непринудено. В началото тръгнахме от различието в половете, кое е “добро”и кое “лошо” докосване. Децата знаят, че имат право да кажат: спри, това не ми харесва. Дори често в игра някой казва: той ме притеснява.
Карат ли се децата понякога ?
Да, разбира се, карат се за различни неща. Както казах придобили са самочувствие като личности и собствено его, което надделява в определени моменти. Но техните кавги са по детски и бързо ги забравят. Обикновено се обръщат към мен да разреша проблема.
Символът на клуб “Доброта”

Още статии

• 23 май 2008 -- Аделина Иванова, психолог: Всеки учи детето как да има добър успех в училище, как да гради кариера, но никой не го учи как да общува с хората. А човек, който се проваля на ниво социални контакти, ще се провали рано или късно и в кариерата
• 23 май 2008 -- Децата от детска градина “Миньорче” в Перник се учат на доброта и спазват правила, измислени от самите тях
• 16 декември 2008 -- Откри се нова целодневна група за 22 деца в детска градина “Родолюбче”
• 31 май 2008 -- Областният координатор на ГЕРБ за Перник Иво Петров сглоби къщичка в детската градина в с.Ковачевци, продължава инициативата “Шанс и успех за всяко дете”
• 3 април 2008 -- Културни събития за днес, 03.04.08