“Ако знаех какво е любов, нямаше още да се влюбвам”, каза вълшебникът на любовните строфи Евтим Евтимов. Един от най-нежните лирици бе гост на рубриката “Автограф за Перник” на Двореца на културата. “Най-хубавото е, че не знам дефиниция нито за любовта, нито за поезията, сподели той, но пък обобщи, че за него любовта е поезия и поезията е любов. Запитан дали има прошка за грешната любов, майсторът, който пази невероятния си младежки дух, отговори така: “Макар че любовта е най-нежното проклятие, тя няма нужда от прошка. Мисля, че Господ не прощава на тези, които изпускат любовта, защото тя е най-хубавият дар, който той е дал на хората”. Сигурно затова поетът вярва, че смъртта не се облича с образа на вещица, а ще бъде прекрасна жена, която ще му каже: “Евтиме, ако си се уморил да любиш и да пишеш на земята, тръгвай! На небето ще отидем! “Ще тръгна разбира се. И на небето ще пиша за любов…” Малобройни бяха почитателите на поета, които бяха дошли да го видят и чуят. Той самият обаче не се притесни от този факт. “За поезията трябват сетива и усет, и отношение. Насила нищо не става. И след много години, дори един мой стих някой да спомене, и това е нещо”, каза им Евтим Евтимов. Пред ценителите на изящното слово той сподели, че цял живот е орисан да работи с млади хора и за млади хора. Така бил устроен. Дори внуците му говорели много повече с дядо си, отколкото с родителите си. Даже щял да ходи и на дискотека с тях. За 75-те си години Евтим Евтимов се пошегува, че са средна любовна възраст. Много хора смятали, че той е велик любовник и плейбой. “Не съм такъв, но не съм и светец. Не вярвам на светците. Вярвам на грешниците, защото минават през огън и се пречистват”, каза мъдрецът поет. Спомняйки си за младите си години и за влюбванията си, Евтим Евтимов каза, че най-голямата любов е несподелената, недокоснатата, нецелунатата, необидената.
Милена ГРОЗДАНОВА, в-к ВЯРА